Книга трета, Глава втора

На следващия ден Мариана остана в къщи с Веско. Станимир отиде на  работа сам, а тя пусна пералнята, простря прането, изчака детето да се наспи, приготви му закуска  и после двамата отидоха в магазина.

 -  Как е моето момченце ? – целуна го по бузките Станимир и се обърна към Мариана с думите. – Душко, следобед ще те оставя в магазина сама, а аз ще отида да сглобим на Ани новата секция.

-  Ама те взеха ли я?

-  Да , тази сутрин, докато те нямаше. Брат й няма да се справи сам, ще отида да му помогна.

 Мариана се чувстваше кофти – не знаеше как да реагира.

-  Няма ли край това?.....

-  Кое? – Станимир я погледна със смръщени вежди.

-  Ами…още ли ще помагаш, до кога ?

-  Докато трябва ! – тросна й се той. – Нещо друго да кажеш? – и я изгледа продължително и леко заплашително.

 Мариана се изплаши да не го предизвика пак и да я удари, защото знаеше, че изобщо нямаше да го спре фактът, че  Веско също е там или може да влезе някой клиент. Тя леко се отдръпна назад и с помирителен тон каза:

 -  Нищо, нищо. Щом трябва, ще помагаш – и излезе в залата, на открито.

 След като се  наобядваха и се върнаха от свинарника, Мариана сложи Веско да спи и отиде да отвори магазина, а  Станимир остана в къщи. Докато детето спеше, той слезе при Ани. Тя го посрещна с отворени обятия, но първо искаше да се увери, че Мариана е излязла и няма да ги притеснява. Беше изпратила Янка у майка си и сега бяха само двамата. Станимир беше нетърпелив, а и тя също изпитваше силен сексуален глад. Без да губят много време, двамата свалиха дрехите си и се хвърлиха върху спалнята.

Станимир с дива страст целуваше това слабо, почти детско телце с едва развити,изцедени от кърменето, гърди. А тя щедро му предлагаше цялата си женственост и той проникваше с езика си дълбоко в нея. Това я караше да подивява от страст, стискаше с бедрата си главата му и ревеше като ранен звяр. Нейните викове го подлудяваха и той се възбуди силно. Подаде й своята мъжественост и тя го захапа с устни, ръмжейки и стенейки още по-силно. Когато Ани усети, че той достига до кулминацията си, се обърна по корем, повдигна дупето си нагоре и Станимир проникна в нея рязко, хвана я за кръста и започна да я отдалечава и притиска към себе си , а тя се въртеше и стенеше силно. Двамата изригнаха в силен оргазъм, виковете им се сляха в един общ любовен зов. Отпуснаха се отмалели и изтощени от страстта .

 Но нямаха много време. Затова станаха бързо.

 -  Хайде , кой ще бъде пръв? – закачливо попита Станимир, а очите му блестяха от преживяното току-що.

 -  Ако искаш влез първо ти, за да можеш по-скоро да отидеш горе – да не би Веско да се е събудил и да дойде да те търси.

-  Тц, тц, тц – като въртеше глава и се усмихваше, привлече я към себе си той – ще влезем заедно под душа.

-  О, недей, стига засега – тя знаеше какво ще стане под душа, а се боеше да не ги изненада някой.

-  Насити ли ми се? – учудено попита Станимир.

-  Не, не съм –равнодушно отговори Ани – как можеш да си мислиш такова нещо… Просто се страхувам да не дойде някой.

-   Ама те задоволявам, нали?

-  Разбира се, нали ме виждаш, как съм зачервена и горя? – усмихна му се сластно Ани и като хвана дланта му, я пъхна между бедрата си.Той усети влагата на вагината й и доволно я целуна по гърдите.

  Станимир не беше много уверен в себе си, защото Мариана никога не се задоволяваше само с един път. И като я питаше защо, тя му отговаряше „ Аз тъкмо загрях.” А истината беше друга. С нея той не си играеше на френска любов, не я възбуждаше преди самия полов акт и затова, тъкмо когато тя започнеше да се възбужда, той свършваше. Но не смееше да повтори, за да не забременее и тя винаги беше „недовършена”, както се шегуваше със себе си. Ако беше успяла да го накара да си разиграе езика и при нея…нещата щяха да са съвсем други. Защото тя знаеше какви чудеса можеше да направи това малко , мърдащо в устата нещо, когато се заиграе с женствеността й. Беше го опитвала и го знаеше. Но той не го правеше и…тя никога не можеше да стигне до върха . А така той пък получи комплекс, че е слаб като мъж…И потърси жена, пред която да се изяви.

 Взе си душ, оправи косата си и се качи горе. Веско все още спеше. Затова Станимир слезе отново при Ани.

 -  Хайде, давай да сглобявам секцията.

 -  Батко почти я е сглобил. Остана само гардеробът – каза Ани и отиде до хладилника, взе една бира и като я отвори, подаде му я усмихнато с думите:

 -  Ето, вземи да угасиш малко огъня си.

 - Хм, дяволче такова –  закачливо отговори Станимир засмяно  и вдигна бутилката.

 Започна да сглобява гардеробчето на секцията. Но това беше лесна работа, която нямаше да му отнеме много време. Затова той седна на дивана, запали си цигара и повика Ани при себе си.

 -  Ела, имаме време, можем да изпушим по цигара заедно. И да дойде някой, какво ще види – майсторът си почива, а домакинята му прави компания – и се ухили мръснишки.

На нея й харесваше, когато той се държеше така. Допадаше й. И ако зависеше от нея, по цял ден щяха да се въргалят из чаршафите. Но …жена му, ах, жена му. Да не беше тя…Ани виждаше колко е хубава тя и се дразнеше. Жена му беше с гладко, бяло лице, не като нейното – сипаничаво и с леко загорял тен.Тялото й беше стегнато, женствено, а  имаше и по-големи от нейните гърди. И изобщо…Ани виждаше физическото превъзходство на жена му и изпитваше ужасна ревност. И тъй като тя не можеше да стане хубава като нея, реши просто да отнеме мъжа й. И в момента правеше точно това – вклиняваше се между тях. Всяка вечер му сипваше да пие ракия, а в ракията му слагаше „испанска муха”. И той пощуряваше по нея. Мариана вече никак не го привличаше като жена. Той просто вече нямаше очи за нея. Но Ани не знаеше дали това е така и пак го подхвана:

 -  Ти продължаваш да правиш любов с нея, нали? – и го погледна изпитателно с огромните си очи.

 -  Ами…нали ми е жена….

 -  Не ми е приятно –  разглезено  се нацупи тя. – Аз съм твоята жена, а ти си моят мъж. Само с мен ще правиш любов – и нежно се притисна до него, оголи гръдта си и като хвана с две ръце главата му, зарови лицето му между тях. Макар че те едва се забелязваха, а и целите бяха в стрии, Станимир почувства прилив на мъжка сила. Мушна ръка под полата й и с радост констатира, че тя е без бельо. Погали я по венериния хълм, който беше доста изпъкнал, разтвори с пръсти устните й, все още подпухнали от любовния акт преди малко , с нетърпеливи движения разкопча с другата си ръка панталона, като през това време устните им бяха впити и езика му стигаше почти до гърлото й. Тя разбра колко много я желае той, стана и седна в него, прегръщайки го със свити в коленете крака.Започна бавно да се смъква надолу, усещайки как той прониква в нея.Желанието я обземаше все повече и повече, тя започна да крещи от екстаз, отметна глава назад и усети как нещо горещо излиза от нея. Само че сега Станимир продължаваше да е все така мъжествен, държеше с две ръце дупето й, стана прав, а тя кръстоса отзад краката си и двамата започнаха да обикалят стаята , все така вплетени един в друг. Той  смучеше настървено настръхналите зърна на гърдите й и това я караше да полудява . Стискаше с две ръце главата му, рошеше косата му и виеше от удоволствие. А това още повече го настървяваше и той още по-силно я притискаше към себе си. Изведнъж усети как кулминацията приближава, прегърна я силно, впи устни в нейните и усети как  неговото мъжество  изля горещият си сок  в нея. Станимир притихна за няколко секунди, след което я погледна в очите и каза засмяно :

 -    Беше страхотно…

 -  Нали ти казах, аз съм жената за теб – веднага го атакува  Ани – винаги ще е така.

 Колко му трябва на един мъж – в такъв момент да чуе точно тези думи и…вече е превзет. Още повече, че Мариана вече му беше омръзнала, пък и тя не беше като Ани – хищна и винаги жадна за ласките му, поне той не я виждаше  да е такава. И затова лудееше по Ани. Беше готов начаса да се откаже от жена си и да заживее с Ани. Но …децата. Как да остави децата…

 Както бяха вплетени един в друг, Станимир я отнесе в банята и, целувайки я отново горещо, леко я пусна на пода .

 -  Трябва да се приведем в приличен вид – смеейки се, започна да оправя тоалета си той. Панталоните и бикините му бяха останали някъде на пода в хола. Ани си беше гола под роклята, така че и за нея не беше никак трудно да се измие.

 -  Хайде да побързаме, че май е време Веско да се събуди – Станимир се избърса, отиде в хола и се облече. – Нали сглобявам секцията ти – и се засмя силно,  облекчен от тази продължителна любовна среща.

 И , точно навреме. Защото на вратата се позвъни. Ани отвори и Станимир чу гласа й:

 -  А, Веско, наспа ли се, леля?

 -  Татко тука ли е? – почти разплакано попита детето.

 -  Тука е, тука е, ела да те заведа при него – и Ани го хвана за ръчичката. А през отворената врата на хола се виждаше ухилената физиономия на Станимир, който извика засмян:

 -  Тука, съм, татенце, ела при мене.

Веско пусна ръката на Ани и се затича към баща си. Седна плътно до него и притисна малкото си телце до неговото тяло, все още горещо от ласките на Ани. В този момент Станимир се почувства велик. Това усещане идваше от страстта, която разпалваше в тази непозната доскоро жена, от страха , който изпитваше сина му защото него го е нямало в стаята, когато се е събудил. И това малко телце, сгушено до него по пижамка, му даваше огромна сила. Той беше нужен на някого. Какво от туй, че Мариана вече не е нищо за него. Ето, Ани винаги го желае, децата му го обичат. За какво му е Мариана. Трябва да се направи нещо, но – какво…Как да й каже, че вече не я обича – то пък и кога ли я е обичал…

 Но Съдбата го улесни много скоро…

 Мариана  мина след работа през халите и купи една щафета шпек, кашкавал, яйца – все неща, от които можеше бързо да приготви нещо вкусно за ядене. Бащата на Станимир работеше на щанда за месо и й избра много хубави пържоли. Изпрати поздрави на децата и каза, че скоро ще мине да ги види.

 -  Непременно да поздравиш моя син – с тъжна усмивка каза възрастния човек.

 - Разбира се, татко, ще го поздравя – с усмивка отговори тя и отиде да се нареди на касата.

 Прибра се спокойно. Извади продуктите от чантата и започна да приготвя вечерята. Сложи пържолите във фурната и започна да бели картофите. Майка й беше им подарила много специална тенджерка – с мрежа , за пържене на картофи. В мрежата се хващаше почти един килограм картофи. Мариана обели четири-пет големи картофа, наряза ги на тънко и ги сложи да се пържат.

 След като свърши с пърженето, слезе до Ани да се обади на Станимир, че се е прибрала.

 -  Ей сега свършвам и се качвам – намръщено се обърна към нея той. – Прибери и Веско, да не се нарани тука…

 -  А Янчето къде е? Аз мислех, че те ще си играят заедно.

 -  Майка дойде преди малко и я взе – нагло гледайки я в очите, излъга Ани.

 Мариана хвана за ръката Веско , който вече не беше по пижама, каза „Довиждане” на Ани и си тръгна.

 Тревожно й беше , стомахът й се свиваше, а тя не знаеше ЗАЩО ? Дали защото много мислеше по този въпрос, но…много скоро разбра отговора.

 Станимир се прибра след около час, вечеряха, и седнаха да погледат телевизия и да поговорят преди лягане. Веско вече беше заспал.

 -  Душко, знаеш ли какво си мисля ? – дръпна от цигарата Станимир и я погледна. – В събота да се качим на колата и да  заведем Веско при вашите. Хем ще видим и Дидко, че много се затъжих за него. Ще пренощуваме и в неделя ще се върнем.

 -  Чудесно, съгласна съм – не скри радостта си Мариана.

 -  Само едно нещо ме тревожи. Има една свиня – всеки момент може да се опраси. Ама, ще помоля адаша и Митко, дето живее от другата страна на бившите хазаи, да я наглеждат. – И като изтръска цигарата си в пепелника, след малка пауза продължи. – Мисля да вземем с нас Ани и Янчето, да се разходят.

 -  Как така, защо? – неприятно се изненада Мариана. – Защо ни са те?

 -  Ами …да ги разходим – повтори Станимир. – Самотна е жената, няма кой да я изведе никъде, просто …затова.

 -  Ха, има толкова самотни жени – разгорещи се Мариана – ами хайде да разходим и тях…

 Иронията в гласа й страшно го ядоса и той повиши глас:

 -    Ще дойдат, казах, а ти ако искаш, не идвай.

 -    Да бе, а кой ще кара колата ?

 -  Ани има книжка, карала е колата на брат си, ако трябва ще кара тя.

 Това вече изкара Мариана от кожата:

 -  Каквооо ? – повиши гласа си и тя. – Ти чуваш ли се? -  Запали нервно цигара, дръпна два-три пъти и като седна на дивана, примирено каза – Добре, да дойдат с нас. Щом трябва. Но да знаеш, никак не ми е приятно, че толкова се сближаваш с тази жена.

 -  Ама тя е просто наша добра съседка, приятелка. Нали човек трябва да помага на приятелите си ?!

 Въздъхна доволно, дръпна още веднъж от цигарата и като я угаси в пепелника, си помисли „Ох, съгласи се. Какво щях да правя – та  Ани не би ме пуснала сам с Мариана.” Горкият наивник, той неусетно беше хлътнал и продължаваше да потъва в синеокото блато. Ден след ден, миг след миг. Нямаше воля сам да се спре и се пързаляше по нанадолнището, наречено „пропадане”. Но все още не можеше да го осъзнае.

 На другия ден прегледа колата, изми я, а Мариана този ден стоеше сама в магазина и се тревожеше. Една мисъл не й даваше мира. „ Моят мъж се опитва да  свали  тази жена, сигурна съм. Такъв беше някога и с мен, много му личи.”  Ако знаеше…Само ако знаеше…

 Но… по-добре е било да не е научавала…Толкова мъка щеше да си спести…

 В събота рано сутринта се приготвиха, Мариана направи сандвичи за из път, взеха вода в трилитровия термос , викнаха Ани и дъщеря й – а  малката я оставиха при бабата – качиха се в колата и потеглиха.

 Ани седна отзад с двете деца, а Станимир седеше до нея, но почти целият се беше обърнал назад. Непрекъснато питаше Янчето какво иска, а ако Веско поискаше нещо, веднага го смъмряше.

 Мариана караше мълчаливо колата, но цялото й внимание беше насочено към поведението на Станимир. По едно време тя не се стърпя и му извика:

 -  Душко, стига се кара на детето, какво толкова е направило…

 -  Ами …досажда на Янка. Пък и на Ани сигурно не й е приятно да обслужва детето ни…

 -  Ами, няма такова нещо – смутолеви Ани, но се усещаше, че нещо я мъчи.

 Мариана помисли, че на Ани й е неудобно, задето е с тях. А тя просто се чувстваше гузна, не можеше да понася присъствието на Мариана. Но, кой можеше да знае това тогава…

Вътре в Мариана се надигаше огромна вълна на негодувание, тя усещаше, че нещо лошо се случва. И на един завой, влизайки в едно село наблизо до родното й място,  за малко да катастрофира. Просто…забрави да намали газта, а завоят  беше десен и малко остър. Щеше да се блъсне в отсрещната къща.

 -  Какво правиш, да ни убиеш ли искаш ? – развика се Станимир.

 Мариана спря колата след селото, излезе от колата, отиде до близката канавка  и запали цигара.

 Станимир отиде до нея:

 -  Какво има, защо си толкова нервна?

 -  Как да не съм нервна – веднага го нападна Мариана. – Ти буквално се валяш в краката на тая жена. Аз трябва да питам „какво става”, аз – и продължи нервно да дърпа от цигарата си.

 -  Няма нищо, внушаваш си – невъзмутимо отвърна той, - просто съм любезен.

 -  Да бе, любезен. Нападаш Веско за щяло и не щяло, а към Янчето и оная …още малко и ще се разкапеш. Мислиш, че не разбирам? Та ти й се сваляш, толкова много ти личи…За глупачка ли ме мислиш?

 -  Няма такова нещо, хайде успокой се – и той я потупа леко по раменете. – Успокой се и …да продължаваме пътя си.

 Мариана изгаси цигарата, пийна малко вода от термоса и …потеглиха. Но не беше спокойна, никак не беше спокойна.Сетивата й бяха изострени  и тя очакваше само едно – да разбере какво всъщност става!