Книга трета, Глава трета

 Пътуването продължи все така напрегнато. Мариана пушеше цигара след цигара, мълчеше и се стараеше да кара бавно.Станимир се загледа в пътя и спря да се обръща назад.В колата се възцари тишина, която отвреме-навреме Веско нарушаваше с въпросите си:

  -  Пристигаме ли вече?

 Той нямаше търпение да види братчето си, баба и дядо. А и те ги чакаха с нетърпение. Мариана им се обади предишния ден и ги предупреди, че ще тръгнат преди обед, но не уточни час.

 След около тридесет минути колата спря пред родния й дом. Майка й изскочи нетърпеливо навън да ги посрещне, а баща й, прегърнал малкия Дидко, гледаше през прозореца.

 Веско пръв излезе от колата и се хвърли в прегръдките на баба си. Мариана слезе, прегърна майка си и й представи Ани и Янка, които в този момент бавно се измъкваха навън.

 -  Това е една моя приятелка с дъщеря си, която решихме да разходим с нас.

 -  Ха, вашият татко къде е ? – учуди се баба Дидка, запознавайки се с непознатата жена и детето й. За нейна  голяма изненада Ани погледна към Станимир с леко смутена усмивка.

 -  Ами … той не е в България – вместо нея отговори той и възрастната жена разбра всичко. Само си помисли „ Ох,  милата ми дъщеря, какво ли преживява…”.

   А Мариана вече беше влязла в къщата заедно с децата. Бързаше да прегърне малката си рожба. Дидко се хвърли на врата й като повтаряше  непрекъснато : Мама, мама….

 След като се нарадва с малкия и го нацелува, Мариана се ръкува с баща си:

 -  Добре дошли – погледна я баща й с въпросителен  поглед, защото  усещаше, че нещо не е наред. Дъщеря му не беше радостна като друг път. Толкова сдържана не я беше виждал отдавна. Но той беше деликатен човек – мълчеше и не задаваше излишни въпроси, само леко се изкашля. Знаеше, че ако има нещо, майка й ще му каже.

 Когато и останалите влязоха в къщи, той погледна въпросително към баба Диана, повдигайки вежди, но тя само му направи с ръка жест, който му казваше „ После ще ти обясня”.

 Той прегърна Веско:

 -   Ах, на дядо момчето, пораснал си – и като го остави на пода, продължи да му говори – хубаво ли е при мама и тати?

 -  Хубаво е, ама няма двор.

Невинният и искрен отговор на детето сякаш разведри обстановката и всички се поотпуснаха.

 -  Хайде, починете си малко, измийте се и после да хапнем – подхвърли баба Дидка.- То нито е обед, нито вечеря , ама все пак…

  -  Ела, Ани, ще ти покажа къде да се измиеш – и Станимир поведе гостенката към кухненския бокс.

 След около минута баба Дидка  отвори вратата му, за да подготви порциите. Остана много неприятно изненадана, виждайки как зет й се целува с приятелката на дъщеря й. Нищо не каза, но така го изгледа, че му стана тясно и той се измъкна от кухнята, а след него – и „приятелката”.

 Седнаха на диваните , Станимир се опита да се покаже весел. Прегърна Дидко:

 -  Ела сега татко да те види, юначето ми. Как е челцето, мина ли вече? – показвайки излишна загриженост, той се мъчеше да прикрие неловкото положение, в което изпаднаха с Ани. Дядо Георги още повече се увери, че нещо лошо се е случило и дъщеря му е в беда. Неговата единствена дъщеря, неговата единствена радост. Толкова много я обичаше, че не позволи да си родят  друго дете – цялата си обич пазеше за нея. Е, малко беше скован, не я обсипваше щедро с похвали и ласки, затова Мариана мислеше, че баща й не я обича. А той…той можеше човек да убие заради нея. Добре, че беше тих и кротък човек, иначе със Станимир беше свършено.

  Хапнаха  и след като децата поиграха  малко, ги сложиха  да спят. Разтегнаха единия диван  и баба Дидка ги нареди като сарделки един до друг, зави ги с големия юрган и децата заспаха.

 -  Марианче, вие ще спите горе в спалнята, майка, а пък гостенката може да легне с дъщеря си на дивана във всекидневната. Горе всичко е затоплено – майка й говореше, но никак не беше спокойна. Усещаше се някакво напрежение, сякаш някой на някого се сърдеше…Но за какво ?

   Целувката, която видя, донякъде й даваше отговор. Но понеже не беше наясно дали Мариана знаеше какво става, реши да си замълчи засега.

 Мариана отиде оттатък да види баба си, вуйна си и вуйчо си. Те много се зарадваха , че са дошли и решиха да излязат да се почерпят в някое заведение.

 -  Марианче, нали помниш Сия, колежката ми от комбината? – попита  вуйна й – Та те с мъжа си са взели една дискотека в Минерални бани, можем да отидем там. И без това отдавна ни канят…

 Предложението се прие единодушно. Мариана отиде при майка си и й каза какво са решили.

  А баба Дидка беше всеотдайна майка и баба. Винаги гледаше децата да са добре.

 -  Отивайте, майка, не се тревожете за децата. Те са уморени и ще спят. Няма да ги оставя сами.

 -  Знам, майко – Мариана прегърна майка си и я целуна по страните. – Знам, че мога да ти имам пълно доверие.

 -  Ох, ами Янка… -  подаде се плахо откъм  вратата Ани – да не Ви създаде грижи.

 -  Е, тя е голямо момиче, не вярвам – гледайки я в упор, отвърна строго баба Диана , но в същото време  й се искаше да изкрещи „ Коя си ти и какво търсиш в семейството на  дъщеря ми?!”

  Ани усети нейната неприязън и повече не каза нищо – обърна се и излезе.

 Качиха се в колата – Мариана караше, Станимир седна до нея, а вуйчо й, вуйна й и Ани – отзад.

 Пристигнаха в дискотеката. Сия и съпругът й Петко много се зарадваха.

 -  Ей, вие се наканихте най-после – възторжено ги посрещнаха те. Избраха им най-хубавата маса.

  В средата на залата имаше кръгъл дансинг – масата им беше до него. Всички маси бяха кръгли. Така стана, че Мариана седна с гръб към дансинга, но вуйна й и вуйчо й седнаха насреща – да гледат танцуващите.

 Поръчаха си пиенето и мезетата, започнаха да вдигат наздравици. След малко настроението на всички се повиши. Само Мариана продължаваше да бъде напрегната.

 Засвири хубава музика и Станимир я покани на танц. Вуйчо й и вуйна й също отидоха на дансинга и се завъртяха под звуците на тангото. Ани ги гледаше от масата и се усмихваше някак тъжно, самотно.

Когато песента свърши, двете двойки си седнаха на масата.

  -  Ани, ти ще прощаваш, че те оставихме сама – усмихна се вуйчото на Мариана и свойски потупа младата жена по рамото.

 -  Няма нищо – тихо промълви тя и дългите й мигли запърхаха в посока на Станимир.

 -  Следващият танц ще бъде с теб – усмихна й се нежно той. И веднага, щом започна следващата песен, двамата се отправиха към дансинга.

 Мариана остана с вуйчови си на масата, хапваше си, пийваше , но не беше спокойна. Защото искаше да разбере, какво става между мъжа й и тази жена, която не й вдъхваше доверие. Виждаше, че той се увлича по Ани,че  я ухажва, че като някоя мъжка птица й играе „танцът на любовта”. И искаше да спре това нещо, докато още не е късно.

 Песента свърши, но Станимир и Ани не се прибраха на масата и затова Мариана погледна назад. Те продължаваха да се движат в такта на музиката, все така прегърнати. Не чуваха нищо  и все така се гледаха любовно.

 Вуйчо й беше видял, че по време на танца двамата се целуваха и всичко му стана ясно. За да спаси положението, подвикна:

 -  Ей, младежи, музиката спря.

 Мощният му смях прозвуча в тишината на залата доста силно и изкара двамата влюбени от унеса, в който бяха изпаднали. Те смутено се засмяха на глас и си седнаха на масата.

 -  Ами ние се заплеснахме в приказки и не чухме кога е спряла музиката – заоправдава се Станимир.

 -  Случва се – засмяно отвърна вуйчото, отпи от чашата си , но се ядоса. „Къде  са й очите на тази нашата Мариана, защо понася всичко това ?!” Той не знаеше, че тя е в пълно неведение. И вместо да й отворят очите, двамата с вуйна й продължаваха да я обвиняват. И не й казаха какво са видели.

Към единайсет часа Сия и мъжа й затвориха дискотеката, заключиха вратата и поканиха гостите си в една вътрешна стаичка.

 -  Сега имаме нещо специално за специални хора – засмя се Петко. – Ще ви пуснем порно – сигурно не сте гледали ? – приятелски се засмя той. А те , пийнали и развеселени, любопитни  за малко по-непозволени неща, се приготвиха да гледат. Насядаха на столове в една редица, като в кино. Станимир седна между Мариана и Ани и мъжкарски ги прегърна. Все едно, че искаше да каже „ Тези жени са с мен .” Мариана много се подразни от факта, че той се възползва от присъствието й, за да може да прегърне Ани. А тя се правеше на много срамежлива и тихичко повтаряше „ Ох, не мога да гледам такива неща” и гушеше глава във врата на  Станимир. И затова, когато започнаха изпълненията на френската любов, Мариана реши да провокира  ситуацията и на висок глас извика небрежно:

 -  Хм, нищо ново не виждам. Та ние това си го правим с моя мъж отдавна – и погледна към Ани. А тя почервеня от яд и така я изгледа, че ако можеше да се убива с поглед, Мариана веднага щеше да падне мъртва. Това я накара да тържествува. „ Браво, пряко попадение” подскачаше от радост наум. И си мислеше, че с това ще накара тая жена да остави мъжа й и да се махне от живота им. Уви, не знаеше колко много се заблуждава. Вярно, тази вечер беше спечелила  битката. Но не знаеше, колко много битки я чакаха занапред.

 Когато филмите свършиха, всички станаха да си ходят. Станимир беше много ядосан и ентусиазиран едновременно с това. Усещаше прилив на сили. Беше много пиян – беше във фазата, когато пияните се инатят и не чуват гласа на разума.

 -  Сядайте, ще карам аз – едва задържайки се изправен и леко поклащайки се, се биеше в гърдите той.

 -  Станимирко, момчето ми, недей така – хвана го за раменете вуйчото. – Нека да кара Мариана, тя пи само безалкохолно.

 -  Нееее, аз ще карам – още повече се заинати Станимир. – Качвайте се в колата – със заповеднически тон още повече започна да вика той.

  -  Аз няма да седна в колата, ако караш ти – дръпна се вуйчото на Мариана. Но тя реши да го успокои, защото добре познаваше Станимир.

 -  Вуйчо, не се страхувай. Той като седне зад волана и изтрезнява, повярвай ми.

 Вуйчо й продължаваше да се колебае, а вуйна й беше готова да направи всичко, което той реши. След малко се съгласи и потеглиха.

 -  Само че аз ще седна до тебе – каза той на Станимир.

 - Добре, както кажеш, мой човек – ухили се пияния герой, доволен, че все пак стана на неговото.

 Трите жени седнаха отзад. Вуйната на Мариана седна  по средата – и без това двете съперници не можеха да се понасят.

 Когато се прибраха, видяха, че баба Диана ги чака. Ани искаше да вземе Янчето горе и да си легнат с нея на дивана в дневната, но детето толкова сладко спеше, че майката на Мариана я накара да се откаже.

 -  Недей разваля съня на детето, виж как сладко е заспала.

 -  Ами…да не Ви пречи нещо…

 -  Няма да ми пречи. Дядо Георги си е в стаята, отдавна спи. Аз съм при децата. Хайде, отивайте да лягате, че стана късно.

Станимир се качи горе заедно с двете жени, влезе с тях в спалнята и каза:

 -  Ще спим тук.

В стаята имаше само две ъглови единични легла с ракла.

 -  Тримата ли?! – изненада се Мариана. Тя се надяваше да остане насаме със съпруга си.

 -  Да, тримата – твърдо отговори Станимир. – Ние с теб ще спим на едното легло, а Анито – на другото. Аз отивам до тоалетната. Вие се събличайте и си лягайте – и излезе от стаята.

 Двете жени се спогледаха, но нямаше време за спор. Беше много късно и им се спеше. Започнаха да се събличат и да се приготвят за лягане.

 „Любопитство” е второто име на жената. Още повече, когато има съперничество…Мариана се събличаше с лице към жената, която искаше да й отнеме мъжа.

Двете свалиха дрехите си и останаха само по бикини. Ужас ! Мариана се втрещи като видя с какво грозилище я заменя нейният съпруг.

 Не гърди, а кожички със зърна. А плоския корем беше надиплен на хоризонтални плисета от груба кожа, цялата в стрии. Тъмна кожа, на най-малко десет слънчеви бани, както обичаха да се шегуват с мургавите. Но Ани не беше и мургава. Просто кожата й беше кафява и груба, с едри пори.

 Тя завистливо погледна млечнобялото тяло на Мариана, с гладко коремче, без нито една стрия, въпреки трите раждания, а гърдите й – стегнати топчици, чиито зрънца стърчаха напред, сякаш й  се присмиваха. Сърцето й почерня от злоба и завист. И тя още повече се амбицира да ги раздели. Легна и се обърна с лице към стената.

След малко Станимир влезе в стаята, съблече се по бикини и Мариана видя, че и той е възбуден. Когато легна до нея, тя се притисна към него с желание, но той прошепна в ухото й:

 -  Не сме сами, не е удобно.

 -  Друг път това не ти е пречело – озадачи се Мариана. Но се сгуши в него и си помисли „ Хм, той се съобразява с нея… Сигурно има нещо между тях. Но сега е време за сън.” Отпусна се и заспа.

 След малко Станимир се прехвърли при Ани  леко и безшумно, набързо се облекчи и легна обратно при жена си.Когато Мариана се събуди, той все още спеше до нея и тя нищо не разбра. Ани също спеше. Мариана тихичко се облече и слезе долу.

 Но Ани беше будна. Протегна ръка и погали къдравата глава на Станимир. Той се събуди и й  усмихна влюбено:

 -  Как си, миличка?

  Стана, отиде до леглото,застана изправен до него и даде възможност на Ани да погали възбудения му член. Наведе се и като отметна завивката, започна да целува гърдите й, пъпа и корема. Смъкна леко бикините й надолу и целуна окосмения й венерин хълм. Тя  държеше с две ръце главата му и като изохка тихо, леко разтвори крака. Той докосна леко с върха на езика си клитора й и Ани се възбуди още повече. Но Станимир не можеше да се отпусне, въпреки че много я желаеше.

 -  Недей, ще стане някой фал.

 И точно в този момент външната врата се хлопна. Ани бързо се обърна към стената, а Станимир започна да обува панталона си.

 -  А, ти си се събудил – тихо каза Мариана като влезе в стаята.

 -  Шт, ще събудиш Ани – сложи пръст пред устните си Станимир и с това  успя да заблуди Мариана. – Хайде, слизай, аз идвам.

 Мариана излезе от стаята и щом външната врата хлопна, Станимир се наведе, целуна засмяната до уши Ани по устните страстно и горещо, доволен, че пак се е измъкнал.

 -   Много те искам – дръпна го за ръката тя.

 -  Довечера, като се приберем. Целият ще бъда твой. Идвай след малко.

 И той слезе долу. Отиде до тоалетната, след това се изми и седна на масата за закуска. Децата бяха станали и го нападнаха :

 -  Татко, татко – повтаряха и двамата, а малкият Дидо се катереше да седне в него.

 След малко Ани слезе от горе. Седнаха всички около масата, закусиха. Бащата на Мариана мълчеше, само отвреме-навреме хвърляше къси погледи към Станимир и Ани. Беше научил за целувката в кухнята.

  Той никога не беше изневерявал, затова сега усещаше, че има нещо нередно. Както човек, който никога не е палил цигара, подушваше ,когато някой е пушил, така и той с чистата си и честна душа усещаше, че Станимир играе някаква мръсна игра. Но мълчеше и само наблюдаваше участниците в нея.Защото нямаше доказателства, имаше само съмнения. А това не беше достатъчно, за да победи измамника.

 За майка й всичко беше ясно. Тя беше сигурна, че Ани не е обикновена приятелка. Повече от ясно беше, че  Станимир мами дъщеря й. Но не знаеше дали да се намеси. Ами ако стане по-зле? Ами ако е била някаква мимолетна закачка онова, което видя в кухнята? Майка й продължаваше да мие чиниите и да си задава въпроси…